Интервю с Вонг Шун Люнг

Въпрос: Кога започнахте да тренирате под ръководството на Ип Ман?
Отговор: Някои от приятелите на баща ми тренираха Винг чун. Един от тях все ми повтаряше колко добър бил неговият учител Ип Ман. И тъй като аз отказвах да му повярвам, един ден реших да се отбия до школата на Ип Ман и да го предизвикам. По онова време, той беше на около 50 г., а аз на 17. Бях силен и в добра форма. Няма да влизам в детайли, само ще кажа, че той успя да ме удари с такава лекота, че аз останах поразен – не можех да повярвам, че това дребно старче е толкова добро.
В: Вие сте смятан за един от най-добрите ВЧ бойци. Вярно ли е?
О: Така разправяха. Всъщност, аз не обичам много да говоря за това. Много хора, когато поостареят, започват да приказват колко добри са били на младини и понякога се увличат да приказват неверни неща. Ако наистина си толкова добър, хората ще го оценят, не е нужно да го изтъкваш. Ако почна да разправям истории за това как съм се бил, значи вече не мога да се бия. А ако днес все още си добър боец, за какво ти е да коментираш миналото си. Не виждам смисъл в това да обясняваш на хората колко добър си бил. Да си добър боец зависи от това как и по колко часа тренираш. Качествата се базират на постоянството, увереността и физическата мощ. А не в умението да говориш.
В: Мислел ли сте някога да се пробвате в някой остро контактен стил?
О: Открай време съм харесвал бокса, както и всичко свързано с единоборствата, но моят начин да се бия не е спортният, а истинският, където няма правила и ограничения и животът ти виси на косъм, така да се каже. Сложиш ли ръкавици, вече си започнал да се биеш за точки, а това не е тоталният бой. Едно бойно изкуство може да бъде адаптирано за бой с ръкавици, но вече няма да е същото. Въпреки това, вярно е, че спарингът и тренировки с фул-контакт могат да бъдат много полезни за практикуващия. Да се биеш, ползвайки бойни техники е вид обучение и също е част от бойните изкуства. Може би китайските бойни изкуства трябва да вземат под внимание социалната среда и да формулират някакви ограничения, което да позволи проверката на качествата под някаква форма на състезание.
В: Защо изоставихте бокса?
О: Един ден, по време на спаринг ударих треньора си много лошо. Той побесня и ми се нахвърли. Аз го контрирах и разкървавих лицето му. Този ден аз разбрах, че боксът вече е минало за мен.
В: Как гледате на ВЧ – като философия или бойно изкуство?
О: За мен ВЧ е по-скоро умение. Ако гледаш на него като изкуство, тогава няма нужда да се питаш дали е ефективно или не. Например, може Пикасо да ти допада повече от Моне, но това е само субективно мнение, въпрос на предпочитание. В боя печели онзи, който остане последен на краката си. Така, че тук не става дума за това дали ти харесва или не. Уменията могат да бъдат проверени. Ето защо, аз гледам на ВЧ като на умение или качества, а не като на изкуство. В този смисъл, няма нищо лошо в това да ползваш уменията си, когато ти се наложи.
В: Вие бяхте един от най-добрите асистенти на Ип Ман. Обучавали ли сте Брус Лий?
О: Преподавах му частно, както и в залата в присъствието на Ип Ман. Уилям Ченг беше човекът, който запозна Брус Лий с ВЧ. Брус учи с мен около година и половина.
В: Продължихте ли да поддържате контакт помежду си след като той замина за Щатите?
О: Пишеше ми писма, в които споделяше за неговите неща и за търсенията си в бойните изкуства. Понякога искаше да му разясня някоя техника или принцип от ВЧ. Когато идваше във Хонг Конг, за да заснема филмите си, се срещахме и прекарвахме с часове в разговори за бойните изкуства. Отношенията ни бяха много добри до самата му смърт.
В: Говорел ли Ви е някога за Джийт Кун До?
О: Да. Брус беше напълно наясно, че ДКД е много труден стил, защото зависел от качествата на практикуващият го. Това може да бъде доста объркващо за един ученик, който все още няма добра основа и дълбоко познание за стила. ДжКД беше просто личностният модел, който Брус бе избрал, за да прилага знанията и опита си. Веднъж му казах, че му липсва една връзка, която прекалено бързо се опитва да замести с търсенията си. От друга страна, Брус Лий е един и ако не подхождаше по този начин, нямаше да е той.
В: Как гледахте на еволюцията на Брус Лий от ВЧ към ДжКД?
О: Преди всичко, той не успя да види най-доброто от ВЧ, поради краткото време, което прекара под крилото на Ип Ман. В Хонг Конг той научи основата на онова, което по късно се превърна в неговия стил. Понякога се държеше необуздано, но същевременно беше и много умен. Затова, след като замина за САЩ, успя да запълни празнините в обучението си и да промени нещата така, че да му вършат работа на него. Последните пъти, в които се видяхме, ми казваше неведнъж, че “ако имаше възможност да изоставя ДжКД, щях да го направя”. Беше си дал сметка, че техниките му действаха, защото бяха подходящи за неговите специфични данни. Не случайно учениците му имаха проблеми да ги приложат в реални условия. ДжКД беше идеалният стил за Брус Лий, но не и за много от последователите му. Брус беше добър боец, но не чак толкова добър, колкото го представяха филмите му. Хората го гледаха и започваха да си създават някаква изкривена представа за кунг фу. Искаха да правят като него, копираха движенията му. За съжаление обаче и днес много от тях не желаят да прогледнат.
В: Правил ли сте промени във ВЧ?
О: В общи линии, показвам нещата така, както ги научих от Ип Ман. Може би малко по-систематично от него. От друга страна, когато показвам се оставям често на интуицията да ме води.
В: Повечето хора асоциират ВЧ с принципа lut sao jik Cheng. Защо?
О: Вероятно защото е най-важният принцип във ВЧ, заедно с bart cham dao. Веднага щом опонента остави пролука, ръката атакува инстинктивно.
В: Вярно ли е, че Брус Лий Ви е предлагал роля в един от филмите си?
О: Да, в “Игра със смъртта”. Отказах, тъй като смятах, че ВЧ няма да изглежда добре пред камера. Смятам, че ВЧ е прекалено неестетичен за филм, но много добър и логичен за реалния бой.
В: Промени ли се с нещо представата Ви за БИ от тази, която сте имали в младостта си?
О: Разбира се. Когато си млад, обичаш да се биеш. Когато пораснеш, виждаш боя от друг ъгъл. Другояче гледаш въобще на физическите сблъсъци. А това е нещо , което трябва да предадеш и на учениците си. За съжаление, ако един ученик много иска да се бие, не можеш да го промениш особено.
В: Традиционалист ли сте?
О: Твърдо вярвам, че ВЧ е много логична система. И докато едно БИ продължава да бъде такова, няма значение как ще се нарича или какво правиш. Ако е логично и ако е ефикасно, ползвай го. Направи така, че БИ да ти бъде роб, а не господар.
В: Защо ВЧ е така популярен по света?
О: До голяма степен защото Брус Лий допринесе за това. Обаче, ако едно БИ не е логично, просто и ефективно, ще изчезне. Помислете си колко държави и политически системи вече не съществуват. Ако няма цел и смисъл, едно нещо постепенно ще угасне. ВЧ се разпространява по целия свят – това сигурно означава нещо.
В: Има ли разлика в метода Ви на преподаване, когато сте в една или друга страна?
О: Налага се да адаптирам мисленето си към това на държавата, в която се намирам? Естествено, обичаите в Китай са различни от тези в САЩ или Европа, но ВЧ, който се преподава е същият. Подходът може да е различен, но не и техниките, не и философията му. Който иска да учи БИ трябва да има боен дух. Ако някой учи бойни техники, но не обръща внимание на боя, то тогава обръща гръб на същността на нещата и се занимава с глупости. БИ не са просто фитнес. Да заучиш и да провериш техниките са 2 фази в обучението на БИ и не мисля, че има нещо лошо в това. Човек трябва да търси предизвикателството и да провери дали техниките му действат – нали това е целта, да се учиш и от другите. Жалко е обаче, че някои изопачават нещата и превръщат това в начин за изява на собственото им превъзходство или, нещо по-лошо, да тероризират хората.

В: Мислиш ли, че Чи сао е важно във ВЧ?
О: Чи сао е много важно, но прекалено много се набляга на това да се залепят ръцете. Така, ученикът се научава да търси ръцете вместо да ги блокира и да удря. Това е грешка, тъй като изцяло противоречи на принципите на стила. А теорията на ВЧ е перфектна, стига да можеш да я прилагаш перфектно. При все това обаче, теорията е просто теория и нищо повече. Тя е нищо, ако не можеш да я прилагаш. Теорията ти може да е по-добра, но ако качествата ти отстъпват на тези на опонента ти, можеш да загубиш много лесно. И цялата теория на света не може да те спаси от загуба.
В: Доволен ли сте от начина по който се преподава ВЧ?
О: Ами, виждал съм учители, които правят от лесните неща една голяма загадка, мистерия, заблуждавайки учениците. По този начин те не само заблуждават себе си, но и нищо неподозиращите хорица. По-добре е да показват на учениците си как да не допускат грешки по време на бой.
В: Спазвате ли някаква диета?
О: За бой на улицата, едва ли е нужно да се спазва някаква по особена диета. В този смисъл, нямам диета. Но ако си професионален боец или се готвиш да се биеш на ринга, то храната е от голямо значение за енергията и представянето ти на ринга.
В: Имате ли някаква любима поговорка, свързана с БИ?
О: Една стара китайска поговорка гласи: “Първо е смелостта, след това е силата. Кунг фу е на трето място”. За да победиш в един двубой, трябва да притежаваш смелост. Смелостта извира от нас и се създава с помощта на онези “проверки на качествата”, за които говорих по-горе. На второ място са силата и издръжливостта. Бойните умения в един реален бой се свеждат едва до няколко действия. Това което има значение е решителността, куражът и силата. Добър ли си в това, често пъти може да ти се случи да победиш съперника си едва с 1-2 техники. Дългите битки, които гледаме по филмите са измислица. Брус Лий беше безспорен майстор, но кунг фу-то не бива да се бърка с това, което гледаме във филмите му. Има и други практикуващи ВЧ, чиито постижения не отстъпват на тези на Брус. Но те не правят филми и съответно не стават известни. Брус стана известен, защото филмите му се прожектираха по целия свят.
В: Мислите ли, че хората откликват добре на методите Ви на преподаване?
О: Мога да кажа само, че се опитвам да преподават ВЧ по един честен начин. Преподавам, опирайки се на логиката, тъй като ВЧ е логичен. Не мога да коментирам какво правят или казват другите. Аз съм отговорен само за собствените си действия.

Интервюто е публикуване в книгата “Кунг фу Майстори” на Хосе М. Фрагуас. Издателство Unique.